Катаракта

Катаракта, на популярен език наричана „перде на окото“) е заболяване на окото, което представлява помътняване на естествената леща (lens cristalina), което може да доведе до пълно ослепяване. Най-често се среща при възрастните хора („старческо перде“), но може да се появи и в по-ранна възраст, особено като последствие на увреждане от друг характер – захарен диабет, травма, високо късогледство, хронично възпаление, ултравиолетово лъчение. Познати са и вродени катаракти – те са налице при новородени след боледуване от рубеола или сифилис от страна на бременната или след контакт с други тератогенни фактори.

Отстранява се с хирургични средства, като помътнялата естествена леща се разбива с ултразвук и се отстранява, а на нейно място се имплантира изкуствена вътреочна леща.

Симптоми: Замъглено зрение, Неясни и неярки цветове, Силно затруднено виждане при слаба светлина, Дразнене на очите от ярка светлина и проблясвания, Виждане на ореол около източниците на светлина, Двойно виждане.

В по-голямата си част, остарелите методи са заменени от екстракапсуларна операция на катаракта и факоемулсификация. Въвеждането на първата заднокамерна вътреочна леща (PC-IOL) от Харолд Ридли през 1949 г. е първата голяма стъпка в съвременната хирургия на катаракта. През 1952 г. Барон имплантира първата преднокамерна вътреочна леща (АC-IOL), закрепена в иридокорнеалния ъгъл. След това е разработена концепцията за емулсифициране на лещата с ултразвук, както и техниката на иригация/аспирация (I/A), станали предпоставки за въвеждането на факоемулсификацията на катарактата. През 80-те години на ХХ век са въведени и меки сгъваеми ВОЛ, позволяващи работа през по-малък оперативен разрез. През 1994 офталмохирурзите съобразяват, че посредством корнеалния разрез преди факоемулсификация могат контролирано да повлияят на роговичната кривина. bg.wikipedia.org