Очни заболявания

В глобално общество, устроено върху способността да се вижда, зрението играе ключова роля във всяка страна и етап от живота. Зрението е най-доминантното от 5-те сетива. То е съставна част от междуличностните и социалните взаимоотношения, при общуването лице в лице, при които информацията се предава по невербални пътища като жестове и лицеви изражения.

Зрението представлява способността на живите организми да възприемат светлината, цветовете, формата и движението на предметите в заобикалящата ги среда. То дава около 80% от информацията на човек за околната действителност. Няколко са основните зрителни функции, които влизат в определението на термина “зрение”. Това са възприемането на светлина, възприемането на цветове и възприемането на формата и движението на предметите. Тези функции се осъществяват под формата на т.нар. централно и периферно зрение, които в тясна връзка дават възможност за пълноценно възприемане на околната действителност.

Зрителната система започва с окото, където ретината възприема светлинните импулси и ги трансформира в нервни такива, те преминават по зрителния нерв през областта на хиазмата и достигат до corpus geniculatum laterale и след прекъсване там постъпват в кората на главния мозък, където става „осъзнаването” на получената информация.

Очни болести

Основните причини, които могат да доведат до нарушение на зрението по реда на тяхната значимост са следните:

• Рефракционни аномалии – късогледство, далекогледство, астигматизъм, пресбиопия, В световен мащаб некоригираните рефракционни аномалии са основната причина за зрителни нарушения.
• Катаракта – нарушение на прозрачността на лещата – една от основните структури на окото, която осъществява пречупването на светлинните лъчи. Тя причинява „лечимо” увреждане на зрението. Нейното значение е особено голямо в слаборазвитите райони на света, където процентът на двустранно слепи от катаракта хора е висок.
• Глаукома – специфично увреждане на зрителния нерв вследствие на комплекс от причини, основната от които е вътреочното налягане. В развитите държави Глаукомата е заболяване, което може да доведе до пълна слепота и изисква непрекъснато лечение и проследяване.
• Макулна дегенерация свързана с възрастта – засягане на централната част на ретината / макула /, което води до различно по степен намаление на централното зрение и напредва с възрастта. Тя е най-честата причина за тежко увреждане на централното зрение при хора над 60-65 години и честотата се увеличава с напредване на възрастта. Различават се две основни форми на заболяването – „суха” и „влажна”.
• Диабетна ретинопатия – промени в ретината, свързани с увреждания на съдовете, предизвикани от диабета. Тя представлява засягане на съдовете на ретината и се наблюдава в първите 20 години при почти всички болни с диабет тип 1 и при 60% от пациентите с тип 2. Наблюдават се промени в стените на малките съдове и нарушения в реологията на кръвта. Усложненията на заболяването могат да доведат до невъзвратима загуба на зрение. Диабетната ретинопатия е водещата причина за зрителни увреждания сред лицата в трудоспособна възраст.
• Редки очни болести – те са водещата причина за зрителни увреждания и слепота в детската и младежката възраст. Към тях се числят 900 болести, подразделящи се на 4 основни групи: ретинални, невроофталмологични, детски и болести на предния очен Сегмент. Наследствените дистрофии на ретината съставляват основна част от редките очни болести. Причините за тях са генетични. Наследствените дегенерации на ретината (пигментен ретинит, синдром на Ушер, болест на Щаргардт, и др.) са сред най-сложните генетични заболявания при човека.
• Трахома – заболяване, което уврежда зрението поради нарушение на прозрачността на роговицата. Това нарушение е свързано освен с напредналата трахома и с  вродени аномалии и травматични и възпалителни увреждания.
• Травматизъм – очните травми се отличават с голямо разнообразие. Голяма част от тях са професионални и битови и биха могли да бъдат предотвратени при спазването на определени условия на труд и използване на предпазни средства. Пораженията на окото и придатъците / клепачи, орбита / често са тежки, засягат много важни части на органа и водят до тежки увреждания.

Освен заболяванията, които пряко могат да увредят зрителните функции, съществуват и такива, които косвено им влияят. Такива са например аномалиите в положението на клепачите, патологията на предната очна повърхност и в частност „сухото око”, бенигнените новообразувания и др., които в различна степен могат да повлияят на качеството на живот на индивида.

Рискови фактори

Рискови фактори, неподлежащи на модифициране:

• Възрастта (стареенето) е водещият рисков фактор за много очни болести (пресбиопия, катаракта, макулна дегенерация свързана с възрастта, глаукома и др.);
• Генетични: наследствени дистрофии на ретината, глаукома, макулна МДСВ и др.;
• Етнически;

Рискови фактори подлежащи на промяна:

• Тютюнопушенето е водещият сред факторите, подлежащи на промяна, води до (МДСВ, катаракта);
• начина на живот и поведението;
• Професионални рискови фактори;
• Начин на хранене (дефицитътт на витамин А, води до помътняване на

роговицата);

• Инфекции и санитарно – хигиенни фактори водещи до (трахома, конюнктивити, морбили, рубеола, токсоплазмоза; Има заболявания на други органи и системи, които вторично водят до появата и развитието на очни болести:

• Диабет;
• Ревматоиден артрит;
• Множествена склероза;
• Недоносеността при новородените деца;
• Употребата на някои медикаменти е установена възможна честа причина за поява на очно заболяване (продължителна употреба на стероиди– катаракта, глаукома);

Познаването на рисковите фактори и причините за очните болести е от ключово значение за изграждане на успешни стратегии за намеса –здравна промоция, превенция, лечение и рехабилитация.