Рефракционни аномалии

Късогледство

Късогледство, наречено още миопия е вид аномалия, намалена зрителна острота, при която изображението се получава пред ретината, т.е. хората виждат ясно предмети в близост, но обектите, които са по-далеч се виждат размазани и неясни.

При миопията основният проблем се състои в това, че лъчите, които идват от наблюдавания в далечината обект, не попадат върху ретината – най-вътрешния слой на окото. Причината за това е или прекалено удължената очна ябълка, в резултат на което падащите лъчи се пречупват преди да достигнат ретината, или различни неравности по самата роговица, което води до неправилно и хаотично пречупване на лъчите. Поради тази причина хората с този дефект виждат мътно като в мъгла. Виждат значително по-добре наблизо, отколкото надалеч.

Късогледството в повечето случаи се коригира с очила или контактни лещи. При късогледството лъчите се събират пред ретината, пречупвателната сила на окото е относително по-голяма, а фокусното разстояние е по-малко, отколкото съществува на дължината на очната ябълка. Според степените си миопията бива слаба (под 3 диоптъра), средна (между 3 – 6 диоптъра) и силна (над 6 диоптъра).

Далекогледство

Далекогледство (Хиперметропия, Hypermetropia) е намалена зрителна острота поради по-малка дължина на очната ябълка или по-малка пречупваща сила на очната леща. При далекогледство главният фокус F на окото остава зад ретината. Образът се получава зад ретината и ако нарушението е слабо, то се компенсира чрез акомодация. С напредване на възрастта, акомодацията отслабва, получава се възрастово далекогледство (пресбиопия). Далекогледството при децата обикновено е вродена аномалия на пречупващата сила на окото и влияе на зрителната острота при гледане надалеч и в много по-голяма степен при гледане наблизо. При установена диагноза от лекар-офталмолог за хиперметропия се определят очила за постоянно носене или контактни лещи. Далекогледството се коригира с изпъкнали (конвексни) сферични лещи.

Астигматизъм

Астигматизмът е дефект на оптична система на човешкото око, вид аберация, при която се получава неясен образ поради липса на правилно фокусиране.

За разлика от късогледството или далекогледството, при които образът е фокусиран, но не върху ретината, а пред или зад нея, при астигматизма образът не е равномерно фокусиран върху ретината. Причината обикновено е, че роговицата на окото (или оптичния уред) не е правилна сфера и пречупва светлинните лъчи в една плоскост по-силно, отколкото в друга. При астигматизъм е нужно постоянно носене на очила с отчитане на индивидуалните особености в пречупващата способност на всяко око. Той може да се коригира също така с контактни лещи или чрез рефракционна хирургия. Астигматизмът може да е съпроводен с късогледство или далекогледство. Астигматизмът представлява аметропия (отклонение в рефракцията на светлината от очите), при която окото не пречупва светлината еднакво в различните си сечения. Вследствие на това образите върху ретината са изкривени, деформирани и неясни. Астигматизмът бива вроден или придобит, като вроденият най-често е наследствен.

Пресбиопия

Пресбиопията още известна като старческо далекогледство, е състояние на очите, което обикновено започва да се развива след 40-годишна възраст и прогресира до 60-годишна възраст. В началния етап от развитието на пресбиопията измененията водят до намаляване на зрителната острота при гледане наблизо (при работа на разстояние 35 — 50 см). При по-нататъшно развитие на пресбиопията тези изменения могат да намалят и зрителната острота при гледане надалеч, като това по-често се дължи на излизащо на повърхността скрито далекогледство. В зависимост от нивото на развитие на пресбиопията се определят очила за близко, за работа на средни разстояния (70 см — 1,5 м) и за далеч. В този възрастов период е необходимо всеки човек да си проверява зрението при лекар-офталмолог и да си коригира своевременно очилата на всеки 1 – 1,5 години.

Този процес се дължи на изменения в структурата, еластичността и пречупващата способност на естествената леща на окото — тя става по-дебела и с по-изпъкнали повърхности, но въпреки това губи пречупващата си сила (т. нар. парадокс на лещата). Причината е в намаляването на показателят на пречупване на прозрачните ѝ тъкани (кристалина) с времето, често съпроводено с помътняване (катаракта). bg.wikipedia.org