Портал Зрение

Лили Друмева-О‘Райли е член на сдружение Ретина България. Тя е певица, автор на песни, създател и фронт-музикант на най-успешната българска кънтри и блуграс група „Lilly of the West”. Тя е продуцент и издател на единадесет студийни албума, организатор на европейски турнета, концерти и фестивали. От 20 години насам Лили е пионер и двигател в развитието на кънтри и блуграс музиката на Балканите. Тя е член на борда на Европейската и Световна Кънтри и Блуграс Асоциация, където представя Източна Европа.
Лили Друмева-О‘Райли е и музикален журналист с повече от 15 години опит в БиБиCи, Ретро Радио, Радио София, Хоризонт, Дарик, ББT, Радио Бинар.

Кристина Ангелова е един от най-новите членове на Ретина България – човек с ярко присъствие, силен характер и история, която вдъхновява още от първите изречения. Тя е адвокат и човек, който не просто се справя с предизвикателствата, а ги превръща в двигател за развитие. Кристина говори открито за пътя си, за диагнозата, която я е съпътствала от детството, и за начина, по който е избрала да живее – без страх, без самосъжаление и с много въображение. Днес тя е част от нашата общност и вярва, че силата на споделения опит може да промени животи.

Хакан Осман е едно от най-силните имена в българския шоудаун. Само на 22 години той вече е световен шампион при младежите до 25 години, след като спечели титлата в Нимбурк, Чехия. Има участие на световното първенство за мъже в Италия, където достигна до пето място, и е сред най-перспективните играчи в света. Но зад тези успехи стои история, която започва много по-рано.
„Казвам се Хакан, на 22 години съм и съм от София. Спортът е част от живота ми още от дете. В училище „Луи Брайл“ започнах да опитвам различни дисциплини и постепенно открих спорта, който ми дава увереност и ме кара да се чувствам жив.

В свят, в който често се говори за ограничения, Красимир Червенков е живото доказателство, че силата на характера и стремежът към развитие могат да превърнат всяко предизвикателство в предимство. Той е висококвалифициран професионалист с остатъчно зрение, който обожава трудните задачи и винаги постига резултатите, към които се стреми. Самият той определя своето трайно увреждане не като пречка, а като предимство, което го е научило на дисциплина, адаптивност и постоянство.

Началото: диагноза без име, но с много сила

Красимир се ражда с гънки в ретините и на двете очи – състояние, което и до днес няма точна диагноза. През 2000 г. губи напълно зрението на лявото си, по-силно око.

През февруари, месеца за информираност за пигментния ретинит, ви срещнахме с Гери, която, както хиляди българи, живее с пигментен ретинит и всеки ден се справя с малките и големите предизвикателства на намаляващото си зрение.
В 8 кратки истории надникнахме в нейния свят: тъмнината, която е проблем, светлината, която понякога е прекалено ярка, и дребните моменти от ежедневието, които повечето хора дори не забелязват, но за нея са ситуации с напрежение и понякога срам.
Разказахме за Гери не за да търсим вашето съжаление, а за да могат повече хора да разберат по-добре как изглежда животът с намаляващото бавно, но постоянно зрение.

Това е историята на една майка, която избра да бъде анонимна, но не и да остане безгласна. История за път, който никое семейство не очаква да извърви, за страхове, които се появяват внезапно, и за надежда, която се ражда от силата на едно дете. Тя разказва като родител, който всеки месец се бори за зрението на дъщеря си и търси светлина в трудните моменти.

„Здравейте. Аз съм обикновена домакиня, майка и работеща жена, живееща в малко китно градче в Югозападна България. Имам две прекрасни дъщери. Малката е на 13 години, а голямата на 20. Малката ми дъщеря е много будно и любознателно дете

„Здравейте, казвам се Камелия Велева.“
Така започва една история, която няма да остави никого безразличен. История за майчинство, борба, нежност и непоклатима сила.
Всичко започва една вечер, когато Камелия забелязва нещо необичайно — дъщеря ѝ Велислава се затруднява да вижда добре в тъмното. Притеснението бързо се превръща в търсене на отговори. Прегледи, пътувания до съседен град, несигурни диагнози. По време на пандемията съдбата ги отвежда при доктор Дикова в болница „Зора“. Там откриват дегенерация на ретината. Следващата стъпка е Александровска болница, където доцент Велева поставя тежка диагноза: синдром на Ушер. Камелия си спомня момента като „потресаващ“.