Вдъхновители

Димитър Йончев е фармацевт и доктор на науките в областта на химичната информатика и компютърно-базираното развитие на лекарства. Завършва фармация във Фрайбургския университет в Германия, където е стипендиант на фондация „Конрад Аденауер“ и работи като научен асистент. Димитър също така е гостувал като стажант в лаборатории в Китайския фармацевтичен университет в Нанкин, университетската клиника в Гисен, Германия, както и в Университетския колеж в Лондон и във Виенския университет.
Докторската си степен получава от университета в Бон с научна стипендия от фондация „Юрген Маншот“. Димитър е (съ)автор на 14 статии в признати научни издания. Работил е като преподавател по химия и фармацевт в аптека, а понастоящем живее в Базел и работи като учен с данни във водеща световна фармацевтична компания.

Михаела Сидера-Скот е автор на приказки за малки иголеми. До момента е публикувала 5 детски книжки под псевдонима – Миша-Лина Мелина.

„За първи път усетих силата на думите, когато в първи клас трябваше да напишем съчинение за Мама. Не помня какво точно бях написала, но още помня, вълнението, което ме изпълни, когато вдигнах очи и видях не само насълзените очи на Мама, но и на всички останали родители изпълнили класната стая…И оттогава продължавам да обичам тази магия, която създават думите и докосват душите на хората.

Винаги съм обичала книгите, писането и да помагам на другите. И най-накрая успях да ги обединя тези трите в едно общо дело.

Маргарита Шурупова е политическа емигрантка от Русия (град Томск) и живее в България от април 2022 г. Тя е жЖурналист, биолог, музикант. А сега и блогър – пише във Facebook и води развлекателен видеоблог за България в TikTok.
„Винаги съм усещала вътрешна потребност да се противопоставям на всякаква форма на ексклузионизъм (това е, когато мнозинството изключва малцинството от обществения живот само защото е „различно“). По същество това е социална сегрегация – не си като всички, значи не си желан.
Замисляли ли сте се, че всеки от нас по някакъв признак е част от някакво малцинство? Някои са част от ЛГБТ общността, други са невропреходни

„Преди повече от 15 години бях на специализация в Университета на Джорджия в САЩ. Беше ми толкова трудно – не знаех добре езика, не виждах добре, трудно се оправях из университетските кампуси. Исках да си ходя, но между мен и дома ми имаше цял един океан. Тогава ръководителят на катедрата по Психология ми препоръча един конкретен курс – Логотерапия и Екзистенц анализ по Виктор Франкъл. Този пък кой е и защо трябва да ходя? Още една грижа на главата ми. Както казах не знаех английски добре, но една реплика, която чух и разбрах казваше – „Между стимула и реакцията има празно пространство

От седемгодишен живея с дегенерация на ретината. Баща ми дълги години работеше в чужбина, за да издържа семейството ни, докато майка ми съвместяваше ролите на родител и „домашен ресурсен учител“, тъй като и двамата с брат ми започнахме да губим зрение в ранно детство. Завърших кварталното масово училище, след което и СУ със специалност Психология. В последствие се квалифицирах като психотерапевт.

Започнах професионалния си път в съдебно отделение на Четвърти километър и продължих като психолог в стационар към Национален център по наркомании. Успоредно с това развивах и частна практика като консултант психотерапевт. По-късно започнах работа в училището за кучета водачи на слепи.

Аглика е родена през 1985 година в семейството на двама студенти по ветеринарна медицина, които по нейни думи съвсем не са подозирали какво ги чака. Когато е била малка, баба ѝ е забелязала, че обръща книжките на обратно и въпреки че бързо е наизустявала приказките, които слуша, почти не се е концентрирала върху илюстрациите, което дало сигнали на жената накъде вървят нещата.

„В детската градина и през първите две години в кварталното училище, в което бях записана, успявах да изкарвам от нерви учителките с безбройните си въпроси за света около нас и с настояването си да стоя по-близо до дъската.