Вдъхновители

Вдъхновители

Димитър Йончев: „Аз имах уникалната възможност да бъда и от двете страни на барикадата – и като пациент, и като учен“

Димитър Йончев е фармацевт и доктор на науките в областта на химичната информатика и компютърно-базираното развитие на лекарства. Завършва фармация във Фрайбургския университет в Германия, където е стипендиант на фондация „Конрад Аденауер“ и работи като научен асистент. Димитър също така е гостувал като стажант в лаборатории в Китайския фармацевтичен университет в Нанкин, университетската клиника в Гисен, Германия, както и в Университетския колеж в Лондон и във Виенския университет.
Докторската си степен получава от университета в Бон с научна стипендия от фондация „Юрген Маншот“. Димитър е (съ)автор на 14 статии в признати научни издания. Работил е като преподавател по химия и фармацевт в аптека, а понастоящем живее в Базел и работи като учен с данни във водеща световна фармацевтична компания.

Read More
Вдъхновители

Михаела Сидера-Скот: „От съчинението за мама до приказки с кауза“

Михаела Сидера-Скот е автор на приказки за малки иголеми. До момента е публикувала 5 детски книжки под псевдонима – Миша-Лина Мелина.

„За първи път усетих силата на думите, когато в първи клас трябваше да напишем съчинение за Мама. Не помня какво точно бях написала, но още помня, вълнението, което ме изпълни, когато вдигнах очи и видях не само насълзените очи на Мама, но и на всички останали родители изпълнили класната стая…И оттогава продължавам да обичам тази магия, която създават думите и докосват душите на хората.

Винаги съм обичала книгите, писането и да помагам на другите. И най-накрая успях да ги обединя тези трите в едно общо дело.

Read More
Вдъхновители

Маргарита Шурупова: „Когато човек не губи духа си, винаги има шанс да получи това, което иска“

Маргарита Шурупова е политическа емигрантка от Русия (град Томск) и живее в България от април 2022 г. Тя е жЖурналист, биолог, музикант. А сега и блогър – пише във Facebook и води развлекателен видеоблог за България в TikTok.
„Винаги съм усещала вътрешна потребност да се противопоставям на всякаква форма на ексклузионизъм (това е, когато мнозинството изключва малцинството от обществения живот само защото е „различно“). По същество това е социална сегрегация – не си като всички, значи не си желан.
Замисляли ли сте се, че всеки от нас по някакъв признак е част от някакво малцинство? Някои са част от ЛГБТ общността, други са невропреходни

Read More
Вдъхновители

Райна Соколова „човек не е своите дипломи, не е това което има, а това което е“

„Преди повече от 15 години бях на специализация в Университета на Джорджия в САЩ. Беше ми толкова трудно – не знаех добре езика, не виждах добре, трудно се оправях из университетските кампуси. Исках да си ходя, но между мен и дома ми имаше цял един океан. Тогава ръководителят на катедрата по Психология ми препоръча един конкретен курс – Логотерапия и Екзистенц анализ по Виктор Франкъл. Този пък кой е и защо трябва да ходя? Още една грижа на главата ми. Както казах не знаех английски добре, но една реплика, която чух и разбрах казваше – „Между стимула и реакцията има празно пространство

Read More
Вдъхновители

Мишо Недков: „Живея между двете реалности – тази на зрящите и тази на незрящите“

От седемгодишен живея с дегенерация на ретината. Баща ми дълги години работеше в чужбина, за да издържа семейството ни, докато майка ми съвместяваше ролите на родител и „домашен ресурсен учител“, тъй като и двамата с брат ми започнахме да губим зрение в ранно детство. Завърших кварталното масово училище, след което и СУ със специалност Психология. В последствие се квалифицирах като психотерапевт.

Започнах професионалния си път в съдебно отделение на Четвърти километър и продължих като психолог в стационар към Национален център по наркомании. Успоредно с това развивах и частна практика като консултант психотерапевт. По-късно започнах работа в училището за кучета водачи на слепи.

Read More
Вдъхновители

Аглика Недкова: „Доброволният труд може да предложи множество потенциални ползи за хората с нарушено зрение“

Аглика е родена през 1985 година в семейството на двама студенти по ветеринарна медицина, които по нейни думи съвсем не са подозирали какво ги чака. Когато е била малка, баба ѝ е забелязала, че обръща книжките на обратно и въпреки че бързо е наизустявала приказките, които слуша, почти не се е концентрирала върху илюстрациите, което дало сигнали на жената накъде вървят нещата.

„В детската градина и през първите две години в кварталното училище, в което бях записана, успявах да изкарвам от нерви учителките с безбройните си въпроси за света около нас и с настояването си да стоя по-близо до дъската.

Read More
ВдъхновителиПроучвания, доклади

Богомил Кърков: „Да виждам как хората придобиват нови умения и стават по-уверени в себе си – това е най-голямата награда за мен“

Богомил Кърков е роден през 1986 г. с диагноза „Амавроза на Лебер“ – рядко заболяване, което го оставя напълно сляп. Още от най-ранна възраст семейството му споменава, че няма да вижда и че ще учи в специализирано училище за деца като него.

„Само че аз не приемах тези думи за нещо необичайно. Вътрешно вярвах, че виждам света по свой собствен начин. Обстановката вкъщи и навън с приятели и роднини ми беше толкова позната, че успявах да се ориентирам в пространството с изключителна увереност. Дори карах триколка без страх, че мога да се ударя или да падна. Така живях, без изобщо да усещам липсата на зрение като проблем, който ме спира.

Read More
ВдъхновителиПроучвания, доклади

Румяна Каменска: „За да се реализира човек с увредено или липсващо зрение, той трябва да бъде по-добър от средното ниво в своята професия“

Румяна Каменска-Донкова е родена през 1963 г. в град Банкя. Незряща е от рождение. Завършва гимназия в ЕСПУ „Николай Островски“ (тогава така се казва училището за слепи деца в София). След това завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“.
27 години работи в Брайловата печатница, където се подготвят списанията, излизали по това време, както и учебниците за двете училища за слепи деца. Издавани са и някои книги.

„През 2008 г. бях съкратена от работа. Непрекъснато търсех нова на трудовия пазар. Занимавах се с преводи от руски и редактиране на материали. Сега работя като редактор-коректор на брайлови издания.

Read More
ВдъхновителиЦСРИ

Димитър Димитров – „Когато работиш с човек за неговата успешна социална рехабилитация, личният пример понякога е решаващ за постигане на резултат“

Казвам се Димитър Димитров и детската ми мечта бе да стана пилот и майстор на машини и техника. Но както често се случва, плановете на съдбата се различават от детските мечти. На 7 г. родителите ми откриха че имам зрителен проблем и след две години ходене по болници, ме записаха в училището за деца с нарушено зрение в град Варна, където завърших средното си образование. В този период бавно, но много успешно, глаукомата ми отне зрението до 100 процента.
През 2014 г. завърших специална педагогика в СУ, а от 2016 г. до днес работя в ЦСРИ Светлина като преподавател по ИТ.

Read More
ВдъхновителиПроучвания, доклади

Силвия Дойчинова: „Трудностите също дават своите уроци и през тях просто трябва да преминем“

Силвия Дойчинова е на 31 години, от Стара Загора. Незряща е, а причината е преждевременното ѝ появяване на бял свят, което налага поставянето ѝ в кувьоз. Точната ѝ диагноза е Ретинопатия на недоносеното. Липсата на зрение обаче, не я спира да се развива, твори и опознава света.

Ето, какво ни споделя за себе си Силвия:

Възпитаничка съм на Специално училище за ученици с нарушено зрение “ Луи Брайл” в София, където завърших средното си образование през 2012 г. Една от детските ми мечти беше да стана учителка и да помагам на деца и възрастни със специални потребности. Именно това ме подтикна и към специалната педагогика. Бакалавърската степен завърших в Тракийски университет, Педагогически факултет Стара Загора.

Read More