Вдъхновители

Адриян Георгиев е на 21 години, студент по медицина и диагностициран с пигментна дегенерация на ретината. Обича да свири на китара, да катери планини и да играе народни танци.

Заставам пред вас като пациент. Пациент, като всеки един от вас, на който до болка му е познато лутането от кабинет на кабинет, липсата на ясна диагноза, чувството за страх, чувството за безсилност, чувството, че си сам, чувството, че никой не те разбира!
На всеки един от нас след като му е била поставена диагнозата, е задал въпроса „Има ли лечение?” и най-вероятно е получил отговора „На този етап не, ще го следим.”, а след излизането от кабинета на вашия лекар сте си задавали въпроса „Защо на мен?”, и сте останали с впечатлението, че няма какво да се направи.

Казвам се Румяна Димитрова и понастоящем съм преподавател по информационни технологии в ЦСРИ Светлина. Отскоро работя и в IT сферата по проекти в компанията MentorMate, като основно тествам до каква степен са достъпни вече разработени уебсайтове и мобилни приложения за хората, използващи екранни четци; и съответно при нужда давам препоръки какви подобрения биха могли да се направят. Подкрепям и участвам в социални каузи, полезни за хората със зрителни проблеми.
Радвам се, че вече седем години изпълнявам може би най-важната за мен мисия – родителската.
Нека накратко разкажа за пътя, който ме доведе дотук. Родена съм в гр. Силистра

Казвам се Бехие Ахмед. На кратичко и по-приятелски – Бехи.
Завършила съм средно образование в училището за незрящи „Проф. д-р Иван Шишманов“ в гр. Варна. Следвах „Социални дейности“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а в момента съм в процес на писане на магистърска дипломна работа за специалност „Ерготерапия за деца и възрастни с нарушения“. Същевременно записах „Икономика на търговията“ в УНСС, а понастоящем работя в социално предприятие за хора със зрителни увреждания.

Родена съм с нарушено зрение. До шестгодишна възраст имах остатъчно такова, но след това с постепенна бързина загубих даже и светлината. Била съм на прегледи при очни специалисти в Турция на 7-годишна възраст, в Германия на около 12-13 години и в Белгия през 2019 г, но за съжаление, на този етап няма обнадеждаващи нов

Казвам се Стиляна Евтимова и съм доброволец към Ретина България. На 18 години съм и от 2020 година живея и уча в Англия. Преди това изучавах строителство и архитектура в Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Христо Ботев”. Решението да се преместя в чужбина го взех много спонтанно и бързо. Животът зад граница ми показа и ме научи на неща, които нямаше как да опозная в родината и съм много благодарна за възможността, която ми се отдаде. От малка спортувам активно, като съм пробвала различни занимания. Но двата спорта, които оказаха най-голямо влияние върху човека, който съм днес, са плуването и леката атлетика, където имам и най-много постижения.

Казвам се Стефан Цвятков. Роден съм в края на 1993 година в Габрово, но от 2012 живея в София. В момента работя във фирма , където имам възможност да пиша технологични статии и ръководства, предназначени за хора с нарушено зрение. Работата ми ме сблъсква с различни проблеми и предизвикателства, които засягат компютрите, мобилните телефони и всичко около тях. Харесва ми да разучавам софтуер и различни устройства, както и да експериментирам.
Зрителното ми нарушение е вторична глаукома след отстранена катаракта. До 2005 година са ми правени 9 операции с цел намаляване на очното налягане. Благодарение на тях в момента имам малко запазено зрение, с което различавам цветове и по-едри детайли.

Казвам се, Иван Любомиров Иванов и понастоящем работя като радио водещ в радио „брайл ФМ“. Завършил съм средното си образование в училище за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София, а след това, лечебен масаж в медицински колеж Йорданка Филаретова. Впоследствие завърших бакалавърска и магистърска степен по икономика на съобщенията в университета за национално и световно стопанство. С радио започнах да се занимавам през 2006 г., когато с двама мои приятели създадохме фолк радио наздраве. През 2016 г. започнах да правя спортно шоу феърплей, в радио „брайл ФМ“, като то продължава и до днес и по този начин се доближих и до другата си детска мечта, да се занимавам със спорт.

Казвам се Виктор Асенов и съм на 27 години. Имам жена, куче водач и още много кучета и котки, които жена ми носи. Роден съм и съм израснал в Столицата, но от скоро живея на село. По рождение съм незрящ, шумен и борбен. Не ме бива много в писането, но виж, почна ли да говоря, трудно спирам. Зрение имам до толкова, до колкото мога да разбера дали лампата е запалена или не. Обичам предизвикателствата. Ако няма си ги създавам сам или просто се набивам между шамарите. Дали ще трябва нещо да се пренесе от точка а до точка б с градския транспорт или пък ще реша да се боря за достъпна среда, решил ли съм нещо не се спирам.

Аз съм Калина Асенова, образцов дивак на 25 години. Родом съм от София, но за огромна радост от година насам живея в едно чудно село на около 40 километра от столицата, в мъничка общност с мъжа ми, един приятел, кучетата ни водачи, едно младо лабрадорче в обучение, 4 котки и много дървета. С изключение на котките и дърветата, останалите водим начин на живот свързан с доста движение. И двамата с мъжа ми сме пещерняци и проникваме в необлагородени пещери и пропасти по алпийски способ, аз катеря на скали, Виктор тича по състезания и планински ултра-маратони, с рафтинг се занимаваме инцидентно, караме ски от началото на миналата година и вече отдавна не можем да си преброим нощите на палатки край лагерните огньове и лете, и сред зима.