Вдъхновители

В свят, в който често се говори за ограничения, Красимир Червенков е живото доказателство, че силата на характера и стремежът към развитие могат да превърнат всяко предизвикателство в предимство. Той е висококвалифициран професионалист с остатъчно зрение, който обожава трудните задачи и винаги постига резултатите, към които се стреми. Самият той определя своето трайно увреждане не като пречка, а като предимство, което го е научило на дисциплина, адаптивност и постоянство.

Началото: диагноза без име, но с много сила

Красимир се ражда с гънки в ретините и на двете очи – състояние, което и до днес няма точна диагноза. През 2000 г. губи напълно зрението на лявото си, по-силно око.

През февруари, месеца за информираност за пигментния ретинит, ви срещнахме с Гери, която, както хиляди българи, живее с пигментен ретинит и всеки ден се справя с малките и големите предизвикателства на намаляващото си зрение.
В 8 кратки истории надникнахме в нейния свят: тъмнината, която е проблем, светлината, която понякога е прекалено ярка, и дребните моменти от ежедневието, които повечето хора дори не забелязват, но за нея са ситуации с напрежение и понякога срам.
Разказахме за Гери не за да търсим вашето съжаление, а за да могат повече хора да разберат по-добре как изглежда животът с намаляващото бавно, но постоянно зрение.

Това е историята на една майка, която избра да бъде анонимна, но не и да остане безгласна. История за път, който никое семейство не очаква да извърви, за страхове, които се появяват внезапно, и за надежда, която се ражда от силата на едно дете. Тя разказва като родител, който всеки месец се бори за зрението на дъщеря си и търси светлина в трудните моменти.

„Здравейте. Аз съм обикновена домакиня, майка и работеща жена, живееща в малко китно градче в Югозападна България. Имам две прекрасни дъщери. Малката е на 13 години, а голямата на 20. Малката ми дъщеря е много будно и любознателно дете

„Здравейте, казвам се Камелия Велева.“
Така започва една история, която няма да остави никого безразличен. История за майчинство, борба, нежност и непоклатима сила.
Всичко започва една вечер, когато Камелия забелязва нещо необичайно — дъщеря ѝ Велислава се затруднява да вижда добре в тъмното. Притеснението бързо се превръща в търсене на отговори. Прегледи, пътувания до съседен град, несигурни диагнози. По време на пандемията съдбата ги отвежда при доктор Дикова в болница „Зора“. Там откриват дегенерация на ретината. Следващата стъпка е Александровска болница, където доцент Велева поставя тежка диагноза: синдром на Ушер. Камелия си спомня момента като „потресаващ“.

Представяме ви разговора ни с Наташа Тодорова, един сърцат и отдаден на професията здравен медиатор.
Здравните медиатори са специалисти, които улесняват достъпа на уязвими общности до здравни и социални услуги, като преодоляват езиковите, културните и информационните бариери. Те работят в тясно сътрудничество с личните лекари, институциите и местните общности, за да повишат здравната култура и да насърчат профилактиката и имунизациите. Професията съчетава социална мисия и практически действия на терен.
След успешно преминато обучение и взет изпит организиран от Сдружение Национална мрежа на здравните медиатори, през 2007 г. Наташа е назначена като здравен медиатор в Община Сливен.

Димитър Йончев е фармацевт и доктор на науките в областта на химичната информатика и компютърно-базираното развитие на лекарства. Завършва фармация във Фрайбургския университет в Германия, където е стипендиант на фондация „Конрад Аденауер“ и работи като научен асистент. Димитър също така е гостувал като стажант в лаборатории в Китайския фармацевтичен университет в Нанкин, университетската клиника в Гисен, Германия, както и в Университетския колеж в Лондон и във Виенския университет.
Докторската си степен получава от университета в Бон с научна стипендия от фондация „Юрген Маншот“. Димитър е (съ)автор на 14 статии в признати научни издания. Работил е като преподавател по химия и фармацевт в аптека, а понастоящем живее в Базел и работи като учен с данни във водеща световна фармацевтична компания.

Михаела Сидера-Скот е автор на приказки за малки иголеми. До момента е публикувала 5 детски книжки под псевдонима – Миша-Лина Мелина.

„За първи път усетих силата на думите, когато в първи клас трябваше да напишем съчинение за Мама. Не помня какво точно бях написала, но още помня, вълнението, което ме изпълни, когато вдигнах очи и видях не само насълзените очи на Мама, но и на всички останали родители изпълнили класната стая…И оттогава продължавам да обичам тази магия, която създават думите и докосват душите на хората.

Винаги съм обичала книгите, писането и да помагам на другите. И най-накрая успях да ги обединя тези трите в едно общо дело.

Маргарита Шурупова е политическа емигрантка от Русия (град Томск) и живее в България от април 2022 г. Тя е жЖурналист, биолог, музикант. А сега и блогър – пише във Facebook и води развлекателен видеоблог за България в TikTok.
„Винаги съм усещала вътрешна потребност да се противопоставям на всякаква форма на ексклузионизъм (това е, когато мнозинството изключва малцинството от обществения живот само защото е „различно“). По същество това е социална сегрегация – не си като всички, значи не си желан.
Замисляли ли сте се, че всеки от нас по някакъв признак е част от някакво малцинство? Някои са част от ЛГБТ общността, други са невропреходни