Вдъхновители

Аз съм Ина Пеева и вече съм на цели 37 години. По професия съм рехабилитатор и йога инструктор, по душа съм бял лебед открил истинска наслада от живота. И както може би се досещате щом четете това мое представяне тук, аз притежавам изключително ясно орлово зрение, шампион съм по спортна стрелба, а в свободното си време играя на дартс и шия гоблени. В реалността, която живея виждам малко и усещам много!
Когато бях тийнейджър започнах да изпитвам трудност при слизане по стълби, игра на топка, придвижване на тъмно. Беше ми странно, защото се справях с всички дейности, но знаех, че нещо не е наред с очите ми. След най-различни диагнози ми поставиха тази, която ми пасна и си е с мен до сега – пигментна дегенерация на ретината.

Казвам се Ивайло Цанков, роден съм през 1989 година в град Балчик. Родих се с катаракта, но поради лекарска небрежност и след оперативното ѝ отстраняване отключих глаукома.
През 2010 година завърших средното общообразователно училище за деца с нарушено зрение професор доктор Иван Шишманов, град Варна.
През 2015 година завърших бакалавърска степен по психология към Софийски университет, а през 2018 година се дипломирах като магистър по клинична и консултативна психология отново в същия университет.
Между 2013 и 2020 година работих като консултант на горещата телефонна линия за пострадали от насилие към фондация „Асоциация Анимус.
В края на 2020 година се дипломирах като терапевт с юнгианска ориентация под супервизия.

Галина Петкова е на 45години, омъжена, с две прекрасни дъщери. Работи в куриерска фирма, като оперативен счетоводител до 2006г., когато започва работа в ЦСРИ за лица със зрителни увреждания като рехабилитатор(социална рехабилитация), а от 2014г до днес е Управител на услугата.
Има средно образование със специалност икономист- счетоводител. През 2001 г завършва Българска филология в Шуменски университет „Еп. Константин Преславски, а последствие придобива магистърски степени със специалности: Лингвистика и Регулиране и контрол в системата на социалните дейности.

Галина се справя с предизвикателствата на слабото си зрение с усмивка и умерена доза позитивизъм.
„Имам определени 100 процента без чужда помощ, а диагнозата ми е Пигментен ретинит

Роден съм през 1953 г. във Враца и детството ми премина в близкото до града село Лиляче. В съвсем ранна възраст са ми открили глаукома, последвали три операции и един по детски наивен и жесток инцидент и на седем години се оказах напълно сляп. В ония години очевидно е имало по-добра връзка между отделните организации и институции, защото от болницата, в която за пореден път ме бяха завели ни насочиха към Съюза на слепите, а те пък към специалното училище за слепи във Варна.
Три години по-късно беше възстановено и училището в София и в него завърших основното си образование.

Адриян Георгиев е на 21 години, студент по медицина и диагностициран с пигментна дегенерация на ретината. Обича да свири на китара, да катери планини и да играе народни танци.

Заставам пред вас като пациент. Пациент, като всеки един от вас, на който до болка му е познато лутането от кабинет на кабинет, липсата на ясна диагноза, чувството за страх, чувството за безсилност, чувството, че си сам, чувството, че никой не те разбира!
На всеки един от нас след като му е била поставена диагнозата, е задал въпроса „Има ли лечение?” и най-вероятно е получил отговора „На този етап не, ще го следим.”, а след излизането от кабинета на вашия лекар сте си задавали въпроса „Защо на мен?”, и сте останали с впечатлението, че няма какво да се направи.

Казвам се Румяна Димитрова и понастоящем съм преподавател по информационни технологии в ЦСРИ Светлина. Отскоро работя и в IT сферата по проекти в компанията MentorMate, като основно тествам до каква степен са достъпни вече разработени уебсайтове и мобилни приложения за хората, използващи екранни четци; и съответно при нужда давам препоръки какви подобрения биха могли да се направят. Подкрепям и участвам в социални каузи, полезни за хората със зрителни проблеми.
Радвам се, че вече седем години изпълнявам може би най-важната за мен мисия – родителската.
Нека накратко разкажа за пътя, който ме доведе дотук. Родена съм в гр. Силистра

Казвам се Бехие Ахмед. На кратичко и по-приятелски – Бехи.
Завършила съм средно образование в училището за незрящи „Проф. д-р Иван Шишманов“ в гр. Варна. Следвах „Социални дейности“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а в момента съм в процес на писане на магистърска дипломна работа за специалност „Ерготерапия за деца и възрастни с нарушения“. Същевременно записах „Икономика на търговията“ в УНСС, а понастоящем работя в социално предприятие за хора със зрителни увреждания.

Родена съм с нарушено зрение. До шестгодишна възраст имах остатъчно такова, но след това с постепенна бързина загубих даже и светлината. Била съм на прегледи при очни специалисти в Турция на 7-годишна възраст, в Германия на около 12-13 години и в Белгия през 2019 г, но за съжаление, на този етап няма обнадеждаващи нов

Казвам се Стиляна Евтимова и съм доброволец към Ретина България. На 18 години съм и от 2020 година живея и уча в Англия. Преди това изучавах строителство и архитектура в Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Христо Ботев”. Решението да се преместя в чужбина го взех много спонтанно и бързо. Животът зад граница ми показа и ме научи на неща, които нямаше как да опозная в родината и съм много благодарна за възможността, която ми се отдаде. От малка спортувам активно, като съм пробвала различни занимания. Но двата спорта, които оказаха най-голямо влияние върху човека, който съм днес, са плуването и леката атлетика, където имам и най-много постижения.

Казвам се Стефан Цвятков. Роден съм в края на 1993 година в Габрово, но от 2012 живея в София. В момента работя във фирма , където имам възможност да пиша технологични статии и ръководства, предназначени за хора с нарушено зрение. Работата ми ме сблъсква с различни проблеми и предизвикателства, които засягат компютрите, мобилните телефони и всичко около тях. Харесва ми да разучавам софтуер и различни устройства, както и да експериментирам.
Зрителното ми нарушение е вторична глаукома след отстранена катаракта. До 2005 година са ми правени 9 операции с цел намаляване на очното налягане. Благодарение на тях в момента имам малко запазено зрение, с което различавам цветове и по-едри детайли.