Ина Пеева: „Вярвам, че когато общите усилия са обединени, може да се постигне много повече“
Аз съм Ина Пеева и вече съм на цели 37 години. По професия съм рехабилитатор и йога инструктор, по душа съм бял лебед открил истинска наслада от живота. И както може би се досещате щом четете това мое представяне тук, аз притежавам изключително ясно орлово зрение, шампион съм по спортна стрелба, а в свободното си време играя на дартс и шия гоблени. В реалността, която живея виждам малко и усещам много!
Когато бях тийнейджър започнах да изпитвам трудност при слизане по стълби, игра на топка, придвижване на тъмно. Беше ми странно, защото се справях с всички дейности, но знаех, че нещо не е наред с очите ми. След най-различни диагнози ми поставиха тази, която ми пасна и си е с мен до сега – пигментна дегенерация на ретината. Казаха ми, че била наследствена и много старателно прегледахме живата и неживата рода, оказа се, че няма никой с каквито и да е било зрителни дефицити и от радост, че съм единствена в рода си три нощи не спах.
Имах нормален и пълноценен живот израствайки сред приятели и любовта на семейството ми. Братовчед ми беше студент по медицина и обожавах да гледам с него коремни операции, и си мечтаех да стана лекар. Той стана коремен хирург, а аз не сбъднах мечтата си. Знаех, че зрението ми ще се влошава и се записах да уча лечебен масаж в Медицинския колеж. В първата година там започнаха да ми се размазват буквите и преустанових четенето. Беше шок за мен да започна да си служа с диктофон и да ползвам някакви досадни компютърни гласове, но фактите бяха на лице и си казах „Продължавам напред“. След това завърших Социална педагогика, а после и магистратура Медицинска рехабилитация при заболявания на опорно-двигателния апарат и нервната система. Успоредно с това и работих като масажист.
Зрението ми бавно се влошаваше и въпреки трудностите, Които ставаха все повече, намирах смисъл да продължа. Натрупах голяма купчина дипломи и студентски книжки, изплаках много сълзи от гняв към съдбата и себе си. Исках да виждам и казано честно стигнах до пълно изтощение. В стремежа си да върна зрението си Пробвах всичко, традиционно и нетрадиционно, борих се със зъби и нокти.
Като резултат не възстанових зрението си, но намерих пътя към себе си. Пътувах дълго и още пътувам към същината на човешкия ми живот.
Отричайки себе си си създавах редица психосоматични неразположения като гастрити, колити, невралгии, схващания, които ме направиха в пъти по-добър познавач на човешкото тяло и благодарение на това станах и по-добър терапевт.
Сега съм щастлива, че животът ме заведе точно тук, където съм сега. Обожавам това, което правя и не чувствам, че работя. От 2005г. работя като масажист, а от вече 10 го правя самостоятелно. Стигнах до етап, в който да работя по-малко и да изкарвам повече. Избирам клиентите си и така услугата има по-голяма стойност и за двете страни.
Преди шест години реализирах мечтата си да бъда йога инструктор. Преди това, честно казано не вярвах, че това е възможно със слабото ми зрение. Един ден мой приятел йога инструктор ме помоли да го замествам в часа му по йога, понеже спешно му се наложи да отсъства. Страхувах се, но поех предизвикателството и застанах пред хората в залата, ей така просто им показах моята лична домашна практика. Толкова ми хареса, че това се превърна в моя голяма любов. Днес водя регулярни часове по йога за здрав и изправен гръб. В тях съчетавам кинезитерапия и йога и така създадох мой собствен продукт, който няма аналог. Това, че не виждам точните движения на хората в залата не ме прави по-малко добра като инструктор. Аз усещам тяхната обща вибрация и така адаптирам практиката си. Като резултат получавам много усмивки, хората споделят, че дори и да са били апатични, гневни или пък тъжни, след часа са спокойни, с настроение и без болки в тялото. И в тази моя професия давайки, получавам много и както споменах и по горе не чувствам, че работя.
Обожавам да създавам и водя медитации. За мен това е магия, в която мога да потопя всеки, който иска да разбере повече за себе си и да рестартира ума си. Може да чуете част от моите медитации в канала ми в youtube. От близо година имам ежеседмично присъствие в социалните мрежи, като там също обичам да изразявам себе си чрез писане на текстове, снимки и видеа. Сега заедно с друга йога инструкторка Яна създаваме сайд и реализираме идеята си за онлайн йога студио за йога и кинезитерапия.
Може би се питате как всичко това е възможно да се случи с пониженото ми зрение? Аз също не знам как, но е възможно. Винаги съм намирала начин да правя нещата, които обичам и не бих казала, че ми е лесно. Просто, когато правиш това, за което си дошъл тук на земята, като на магия се появяват точните хора, събития, обстоятелства, които ми помагат. Например за постовете си какво правя: като съм на хубави места ме снимат и аз пращам набор от снимки, на момиче, на което плащам. После пращам текстове и тя ми ги качва в мрежите и заедно подбираме снимка, като тя ми я описва. Когато заставам пред камера ми е нужно да знам къде е точно тя и някак без да виждам гледам там в правилната посока и се получава.
Смела съм и обичам да поемам рискове и не, че не се страхувам, не че нямам своите слаби моменти, но сякаш в мен има един двигател, някакъв мотор, който винаги ме движи напред.
Това, което ме мотивира и кара да се развивам и занапред, е че правя неща, които ми носят истинско удовлетворение. Чувствам се значима, можеща и полезна на себе си и другите. Когато правиш нещата, които те вдъхновяват, имаш повече сили да се справяш с трудностите.
Посетила съм много очни специалисти в България, в Турция, Русия и Индия. Ако събера мненията на всички се получава едно голямо съжаление към мен за случващото се и тук там някаква надежда. За сега при мен генетична увреда не е установена, след търсене на такава чрез генетично изследване в лаборатории във Финландия и България. Много се радвам, че има организация като Ретина България, от която научавам толкова много за развитието на науката и медицината при редките очни заболявания. Другото, което е от голяма полза е, че ми дава възможност да се срещна и с други хора като мен, макар и онлайн. Вярвам, че когато общите усилия са обединени може да се постигне много повече. Възхищавам се на Петя Стратиева и на нейния екип за всичко, което правят за нас. Благодаря от сърце!