РЪКОВОДСТВО ЗА ПИСАНЕ НА ЕФЕКТИВЕН ВЪПРОСНИК

Формулата за ефективно изследване включва три ключови елемента:

> Задаване на правилните въпроси;

> Задаване на тези въпроси на правилната извадка от хора (представителна и подходяща);

> Правилно използване на данните (точно и без невярно представяне);

Това ръководство се фокусира върху първото от тях: какво да имате предвид, когато проектирате съдържанието и структурата на вашия въпросник. Целта е да помогне на всеки, който планира проучване, за да събере по-полезна информация или обратна връзка относно здравните услуги от пациенти или персонал.

Откъде да започна?

Винаги е изкушаващо да зададете повече въпроси, отколкото наистина трябва. От друга страна, има някои неща, които наистина трябва да бъдат включени. За да постигнете правилния баланс си струва да помислите над:

> Какво всъщност се опитвам да разбера? Вашите изследователски цели трябва да бъдат основно съображение, когато решавате кои въпроси да включите и кои да пропуснете.

> Колко дълъг трябва да бъде въпросникът? Като общо правило, опитайте се да питате само за неща, които са ви нужни. Избягвайте да правите въпросника – независимо дали е печатен или онлайн – прекалено дълъг, тъй като това може да отблъсне някои потенциални респонденти. Също така може да е безполезно да търсите мнения по теми, които в крайна сметка няма да повлияят на решенията, които се вземат, или на приоритетите, които си поставяме, тъй като това може да създаде нереалистични очаквания.

> Кой ще отговаря на въпросите? Ще бъдат ли хората, които четат въпросника, смесени по отношение на знанията си по темата, тяхната грамотност и езикови умения, здравословното им състояние и техния произход? Ако е така, особено важно е въпросите да бъдат прости и лесни за разбиране и да се избягва технически или специализиран език. Помислете как можете да направите въпросите възможно най-достъпни за възможно най-широк кръг от хора.

> В какъв ред трябва да са въпросите? Нужно е да протичат естествено, вместо да скачат от едно нещо на друго. Може да започнете, като разберете доколко лицето е запознато с темата на раздела на въпросника – напр. честота на контакт с определена услуга – преди да попитате за техния опит или мнение за нея. Във всеки раздел въпросите трябва да започват широко, преди да стеснят фокуса си, за да можете да разберете спецификата. Ако е необходимо, „обобщаващите“ въпроси – като цялостния опит на пациента от грижите за тях – трябва да бъдат в края на раздела.

> Какво трябва да знам за лицата, които отговарят?

Трябва да зададете някои демографски въпроси, за да разберете повече за човека и да можете да анализирате данните по различни характеристики. Информацията за защитените характеристики – като раса, пол, сексуална ориентация, увреждане и възраст – обикновено се включват за определяне къде тези параметри са потенциален фактор от техния опит. Някои хора обаче предпочитат да не им се иска такъв вид лична информация, така че си струва да предприемете стъпки, за да обясните защо ги питате и да ги уверите в анонимността. Като основно правило по-личните или по-чувствителните въпроси трябва да се поставят в края на въпросника, тъй като е по-малко вероятно хората да попълнят другите въпроси, ако тези бъдат прескочени веднага. Изтегли Ръководството от ТУК